Eто едно соц. стихотворение, което днес търсих, във връзка с разразилите се пожари в България. Не успях да го намеря с Google, но излезе първо в Alta Vista.
Затова го пускам тук:

---

Септемврийци

Христо Кърпачев

Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожара на бунта гори.

Отново вървят септемврийци...
За всеки загинал герой
те мрачно проклинат: "Убийци,
ний пак ви зовеме на бой!"

Ний искаме пак свободата,
земята и нашия труд,
че ние твориме благата
със сърпа и тежкия чук.

А тихият вятър отнася
гласа на прикрития враг
и глуха закана оглася
селото и димния град.

Кълнем се в смъртта ви, другари,
и в всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на съветския строй! :-)

Червеното слънце ще грейне
във всички бедняшки сърца :-)
и в новия кървав септември -
кълнем се - ще бием врага!