Нора

Нора
текст Дамян Дамянов
изпълнител Емил Димитров

Сцената разтвори два клепача,
сцената ме лъхна с хладина -
между мъртвите декори тихо плаче
с истински сълзи една жена.

Нора, Нора, моя малка Нора,
избърши зелените очи...
Тук ни гледат толкоз чужди хора,
о, не бива, скъпа, не плачи!

Доктора не ще се върне вече
да потропа с дървения крак,
и да каже "Мисис, мисис, добър вечер!
Аз дойдох да се постопля пак..."

И да те помилва с две големи,
болни разтреперани ръце.
Огънче за пурата да вземе,
огънчето в твоето сърце...

Нора, Нора, моя малка Нора,
изгори последните писма!
По земята има толкоз куци хора,
дето нямат огън у дома...

Те на теб не ще ти сторят нищо,
те са всъщност винаги добри,
но щом спрат пред чуждото огнище,
то престава вечно да гори...

Аз си тръгвам и пиян залисан,
драмата в душата ми звучи...
А в гримьорната една актриса чака,
чака със разплакани очи...

Нора, моя малка Нора...