Нора

Нора
текст Дамян Дамянов
изпълнител Емил Димитров

Сцената разтвори два клепача,
сцената ме лъхна с хладина -
между мъртвите декори тихо плаче
с истински сълзи една жена.

Нора, Нора, моя малка Нора,
избърши зелените очи...
Тук ни гледат толкоз чужди хора,
о, не бива, скъпа, не плачи!

Доктора не ще се върне вече
да потропа с дървения крак,
и да каже "Мисис, мисис, добър вечер!
Аз дойдох да се постопля пак..."

И да те помилва с две големи,
болни разтреперани ръце.
Огънче за пурата да вземе,
огънчето в твоето сърце...

Нора, Нора, моя малка Нора,
изгори последните писма!
По земята има толкоз куци хора,
дето нямат огън у дома...

Те на теб не ще ти сторят нищо,
те са всъщност винаги добри,
но щом спрат пред чуждото огнище,
то престава вечно да гори...

Аз си тръгвам и пиян залисан,
драмата в душата ми звучи...
А в гримьорната една актриса чака,
чака със разплакани очи...

Нора, моя малка Нора...

Филмче...

http://www.biertijd.com/mediaplayer/?itemid=3954

Малко простотия от детските години :)

Ще чуете ария, из операта "Диария",
Солисти - Глисти,
Солистка - Кака Дриска,
Акомпанира на пиано - Лайно Засмяно,
Диригент Апек Запек.

Very serious picture :)

Eто едно соц. стихотворение, което днес търсих, във връзка с разразилите се пожари в България. Не успях да го намеря с Google, но излезе първо в Alta Vista.
Затова го пускам тук:

---

Септемврийци

Христо Кърпачев

Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожара на бунта гори.

Отново вървят септемврийци...
За всеки загинал герой
те мрачно проклинат: "Убийци,
ний пак ви зовеме на бой!"

Ний искаме пак свободата,
земята и нашия труд,
че ние твориме благата
със сърпа и тежкия чук.

А тихият вятър отнася
гласа на прикрития враг
и глуха закана оглася
селото и димния град.

Кълнем се в смъртта ви, другари,
и в всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на съветския строй! :-)

Червеното слънце ще грейне
във всички бедняшки сърца :-)
и в новия кървав септември -
кълнем се - ще бием врага!

Me @ 2005